На всевъзможни мероприятия и презентации за висше образование в чужбина постоянно се говори за разликата между класически университети и колежи и/или университети по приложни науки. Дават се много мнения, но много често тези мнения не са безкористни, а имат за цел да наклонят избора ти в определена посока. Дават се мнения както против ученето в класически университети, така и против обучението в университети по приложни науки, които се срещат в Германия, Холандия, Австрия, Финландия. Но каква всъщност е разликата между тези типове обучение и наистина ли едното е по-добро от другото? Каква е разликата между университет и колеж? А някои учебни заведения се казват не университети, а бизнес училища или висши училища – какво означава това?
Като един независим консултант, Study Buddy веднага бърза да ти разясни разликата, за да можеш да направиш най-добрия избор за теб.
Университети
Това е класическата форма на висши учебни заведения и може би най-разпространената в света. Битува твърдение, че обучението в класически университети води само и единствено до научна кариера, но това не е съвсем така. Много малка част от кадрите, завършили в класически университети продължават с научна кариера – т.е. остават в университетите или научните центрове и започват да работят като кадри на университети, които правят проучвания и изследвания и получават заплащане за това. Все пак по-голямата част от завършващите университети намират реализацията си в бизнеса и индустрия и затова не трябва да вярваш на мита, че трябва да учиш в такъв университет само и единствено ако искаш да учиш теория и да станеш учен. Може да вземем за пример университета в Грьонинген – след справка на официалния сайт на университета разбираме, че той има около 31 000 студента и 3500 души академичен персонал, който именно се труди над създаването на наука. Това означава, че около 11% от учещите в този университет изобщо са продължили да се занимават с научна кариера и отново не е сигурно, че тези 3500 академичен персонал са кадри на университета в Грьонинген и са учили бакалавър и/или магистър в него – възможно е да са кадри от други университети. Което все пак означава, че по-голяма част от алумните на класическите университети не продължават с академична кариера.
Университети по приложни науки
Тази форма на висше образование възниква през миналия век, около 60те-70те, когато в Европа е бушувала индустриалната революция и бизнесът е имал нужда от добре подготвени кадри. Необходимо е подготовката да става бързо, лесно, да може едва ли не всеки пожелал да може да се обучи, след което да излезе директно в индустрията. Все пак не забравяй, че по това време обучението в университетите не е било за всички по много причини – финансови, семеен статус, подготовка и т.н. и именно тази форма на висше образование е имала за цел да даде възможност на средния клас да получи висше образование.
Днес тази форма на обучение става все по-разпространена в Европа, но тя си има и плюсове и минуси. От плюсовете са – обучението протича лесно в такъв университет, на някои места кандидатстването и приемът също са лесни (изключение са Австрия и Финландия, където местата в такива университети са ограничени и се полагат допълнителни изпити), връзката с индустрията наистина е силна, част от обучението протича като стаж, а процесът на моменти наистина е по-забавен от този в класическите университети. От минусите – някои дипломи от такива висши учебни заведения имат трудна реализация извън страната, в която са получени. Има и този момент – например, в Холандия ако си учил бакалавър в университет по приложни науки и искаш да учиш магистратура в университет (а повечето магистратури са именно в класически университети), то се налага да караш един или два семестъра подготовка за магистратура, на която и казват pre-master.
Какви са разликите в обучението в двата типа университета?
Много разпространено е твърдението, че в университети се учи само и единствено суха теория, а в приложните науки само практика. Да, обемът на теория в университетите е по-голям, четат се много академични трудове, но тези трудове се пишат на основата на реални изследвания, т.е. това не е само „суха теория“. Ако вземем за пример бизнес науките, то академичните статии, които се четат, се правят като се интервюират или изследват голямо количество фирми, за да има реална основа, върху която да се създаде тази теория. Така че академичния материал е подкрепен с реален поглед върху средата, не е просто измислен и фантазия на някой скучаещ учен.
Но да, в университетите по приложни науки се правят повече проекти, които позволяват повече креативно мислене, ползване на метода проба и грешка, и обемът на учената теория наистина е по-малък. Обучението в такива университети също понякога е сложно, защото преподавателите не винаги конкретизират ясно инструкциите за заданията – т.е. това също е част от процеса на обучение, в което ти сам трябва да помислиш добре върху задачата и да разбереш какво има предвид учителя ти, след което самостоятелно да съставиш план на действие и структура на задачата си. По този начин ти възпиташ в себе си soft skills, които не можеш да научиш в нито един учебник.
Университетите по приложни науки най-много се доближават по формата към американските колежи. В САЩ по-голяма част от учещите бакалавър го получават именно в колежи, а не в университетите, където е много по-скъпо да учиш и трудно да влезеш. Колежи има и в Европа, например в Дания – това е тяхната форма на практическо обучение. Бизнес училищата също предлагат практическо обучение, като таксите в тях много често са доста високи и голяма част от тях са частни, но пък това, че си учил в такъв тип училище може да те изстреля много напред в кариерата ти.
Как да прецениш кое е най-подходящото за теб?
Това е едно много сложно решение, което трябва да си осмислиш няколко пъти и разбира се, да пробваш шанса си в няколко типа учебни заведения. Анализирай какви са достиженията ти към 12 клас, когато трябва да предприемеш действия за кандидатстване в университети – какви са оценките ти в училище, какви са целите ти в бъдеще и как искаш да протича учебния процес за теб.
Изборът и кандидатстването в университет никога не е лесна задача и тук идва ролята на Study Buddy – може да те ориентира към определени университети безпристрастно и да ти помогне да оформиш и подадеш документите ти към тях. Изборът на университет наистина е една от най-отговорните задачи в живота ти и този избор не винаги се намира на страниците на каталог с университети. Ние можем да сканираме и прегледаме голяма част от висшите учебни заведения в Европа и да ти предложим наистина най-добрите варианти спрямо твоята кандидатура. Всеки кандидатстващ получава лично отношение спрямо нуждите си. Не се колебай да се свържеш с нас за индивидуална консултация.