Най-иновативния финландски университет?

Историята на Маги Мишинова, учила в TU Berlin, Германия

Започваме нова рубрика – интервюта и разкази на успели български студенти в чужбина, които ще ти разкажат за техните преживявания по време на обучението си в чужбина. Третата история, която споделяме в тази рубрика е на Маги Мишинова, която е учила в TU Berlin, Германия и Aalto University, Финландия, един от най-добрите университети в света за дизайн. Маги може да ти е позната защото преди няколко месеца беше на гости на нашата страница в Instagram, където разказа как протича една учебна седмица при нея в рамките на рубриката Student Ambassadors Abroad.

Разкажи ни малко за себе си – как се казваш и какво учиш?

Аз съм Маги, родом от Бургас. През 2009 г. завърших Немската Гимназия в Бургас с отличие и след като не бях приета японистика в София, заминах за Франкфурт, където следвах японистика и социология. Мечтата ми беше да работя в дипломацията и като литературен преводач. Програмата ме разочарова в много отношения, които съм описала, но съм благодарна на професорите си за критическото мислене, на което ме научиха. През 2013 започнах двойно следване (Doppelstudium) и по психология, която винаги ме е интересувала, и предлага много възможности за реализация. На края на следването си и не бях никак доволна и от това, хаха: в Германия по психология обучават изключителни зубрачи и оценките означават всичко. На края на бакалавъра имах нужда от ново предизвикателство, усещах, че съм stuck. Използвах своята gap year, за да работя в стартъп във Финландия и там осъзнах, че Германия не е всичко и определено има и по-добри места за живеене. Но стартъпът не успя и лятото бях без работа, така че реших да сбъдна една друга моя мечта и да се преместя в Берлин. Приеха ме е интердисциплинарната специалност Human Factors, която обединява психология и инженерство. Кандидатствах в нея защото вярвам че познавайки човека можем да направим света много по-добър. Въпреки че Берлин е много интересен град, носталгията към Финландия беше голяма, затова организирах една година обмен по Еразъм в университета Аалто, в Хелзинки, където уча Human-Computer Interaction.

Как избра университета и програмата, в която учиш?

Aalto University е един от най-елитните технически университети в света и залага изключително на иновативни методи на обучение и интердисциплинарност, тоест работа между технически насочени студенти, студенти по изкуствo, бизнес студенти. Атмосферата е уникална! Също така предприемачеството е важна тема и всички студенти имат възможността да изпробват свои проекти. В ТУ Берлин се сблъсках със старите проблеми на немската образователна система – зубрачество, единачество сред студентите, остаряли методи (например статистика изучавана с тебешир на дъска и очакването на учителите, че студентите ще преписват и ще си водят бележки). Така че изключително много се радвам, че успях да дойда тук, с подкрепата на програмата Еразъм, за да се убедя, че има и друг начин. Human-Computer Interaction е комбинация от психология и компютърни науки. Харесва ми колко практически проекти имаме, примерно в екип оценявахме един онлайн магазин за финландски дизайн и тествахме как хора от различни култури се сблъскват с трудности в използването му. Също така имах възможност да участвам и във философски лекции и да рефлектирам над собствения си опит и също да разглеждам развитието на технологиите критично откъм етична гледна точка. Също така уменията ми да програмирам се подобриха след курсове по машинно обучение (machine learning) и визуализации на данни. Мисля, че Германия е добро място за бакалавър, за натрупване на знания, hard skills и научаване на дисциплина, а Финландия е супер за магистратура, в която човек може да развие личностните си качества, да се научи да работи успешно с наистина разностранни екипи, и да развие всякакви soft skills.

Разкажи ни малко за града, в което се намира университета.

Кампусът на Аалто е в Отаниеми, което е в Еспоо, град на запад от Хелзинки, напомня ми на Меден Рудник до Бургас, честно казано – място с много жилищни сгради, ниски наеми, добре свързан с големия град, но без особена атмосфера. Но пък оценявам, че след толкова години живея отново в морски град. Кампусът Отаниеми е отлично свързан с метрото и в същото време е сред природата, на нос в морето, има гори, плажове, наблюдателна кула за птици. Идилично е, без да е далече от цивилизацията.

Как премина кандидатстването ти, трудно ли беше да бъдеш приета?

Тъй като Human Factors нямат никакви кооперации с този университет не беше лесно да организирам обмена, но ТУ Берлин имаше договор през друга специалност и от там по някакъв чудодеен начин и/ли благодарение на моята упоритост документите ми бяха приети и миналия август се записах във специалността Computer Science. От японистика и психология до компютърни науки – това, ако ми го бяха казали преди десет години, нямаше да повярвам, но това е нормално.

Каква е реализацията след завършването на твоята програма?

С Human Factors мога и искам да консултирам фирми как да правят своите продукти по-безопасни и лесни за използване, основно в сферата на медицинските продукти. Настръхнах, когато научих, че човешка грешка е третата причина за смърт след сърдечните и раковите заболявания. С Human Computer interaction мога да правя същото, но в рамките на софтуерни интерфейси, уебстраници. Имам разнородни интереси, работила съм по проекти свързани с архитектурна психология, usability testing, design thinking. Вярвам, че знанията и опитът ми ще са от полза в различни области. Надявам се да мога да работя по такива проекти и в България.

Реализацията си зависи винаги от самия човек – дипломата не е гаранция, че ще намери работа веднага след завършването, както мнозина в България и Германия смятат. За това трябва да се работи от рано – със създаване на задълбочени контакти в избраната сфера, доброволчество, поемане на инициатива, изграждане на репутация.

Какво ти харесва най-много в университета?

Атмосферата на отвореност и уютът. Отношението към студентите като към възрастни хора със собствен живот и интереси. Безбройните възможности да опитваш нови неща и да се запознаваш с хора. Състудентите ми – уникални личности, смели, интелигентни, готови да изпробват нови неща. Нивото на дигитализация – студентската карта е приложение на телефона, множество стаи в университета се резервират онлайн. И не на последно място, интериорния дизайн на университета е на изключително ниво – който харесва финландски дизайн, ще оцени мебелировката с култови марки като Артек и Витра, произведения на самия Аалто също са за всеобщо ползване. И уханието на дърво навсякъде.

Има ли нещо, което не ти допадна?

Стипендията по Еразъм е 450 евро, това не е достатъчно за нормален живот тук. И естествено, зимата е дълга, тъмна и улиците са хлъзгави, понякога трябва да прекосявам преспи, за да стигна до метрото. Затова пък през лятото слънцето не залязва и белите нощи са неописуеми.

Има ли други международни студенти?

Има много международни студенти, защото всички магистратури са на английски. Не очаквах, че ще се запозная и сприятеля с толкова хора от Индия, Китай, Бангладеш, Пакистан. Научих много за страните им. В Германия нямах такива състуденти.

Какъв е студентският живот във Финландия?

Динамичен. В Аалто не е лесно и много студенти си признават, че имат много за учене и много странични проекти. Всяка специалност си има гилдия, която организира много събития, на които студентите носят гащеризона на гилдията, обикновено спонсориран от фирми. Но има и много други купони, организирани примерно от клуба по дегустиране на уиски, вино, коктейли, бягане в гората и тн. Възможностите са спорт са отлични. Професионални контакти се завързват лесно. Безгранични възможности.

Какви са културните различия между България и Финландия?

Отношението към децата като към възрастни изненадва. Тук е нормално децата да могат да мият чинии на четири години и да си приготвят храна. Възпитават се в самостоятелност от съвсем ранна възраст. Образователната система също се концентрира върху развиването на умения за работа в екип и критично мислене. CNN имат чудесен репортаж за това, как от тази година още от детската градина обучават децата да разпознават фалшиви новини онлайн. Това е важното тук, а не зубренето на факти или гоненето на оценки. Впрочем подобни неща разказват и мои познати тук: Борис,който следва туризъм в Лапландия и Теди с право в столицата

Също така, след първия ми престой ми тук ми направи болезнено впечатление колко сексистка е атмосферата в България – в ежедневни коментари, разговори както и в медиите, еди си кое било мъжка постъпка, или еди си кой бил некомпетентен, защото е жена. Тук да се говори с пренебрежение и презрение за жени и мъже е недопустимо, нито е прието да се кокетничи с тях и да се правят нелепи намеци.

В учебника ми по финландски споменават българите като контактни хора, които говорят с удоволствие, и това е представено като голяма разлика с финландците. Не мога да се съглася напълно, но определено във Финландия се говори малко, сдържано и със съдържание. Според мен, е страна на интроверти, което в никакъв случай не значи, че хората тук са затворени или враждебни. Отнема време и инициатива да се сприятелиш с финландци, но приятелството им е безценно. Също ми харесва и че са доста по-мили в сравнение с германците, които много често не обръщат внимание на думите, които използват, и се изразяват с грубост, която в очите на много хора се разбира като неуважение.

Една последна културна разлика е отношението към родината и националните символи: тук знамената се вдигат само на определени дни в чест на събития и личности. Не е прието финландското знаме да виси от терасата или на колата. Също знамето винаги е искрящо бяло. Имах щастието и да се запозная с хора със здрав патриотизъм, които с удоволствие ми разказаха за историята на страната, запознаха ме с героични и не толкова героични моменти, показаха ми филми, които всеки познава. В Германия не е прието да показваш какъвто и да е патриотизъм, за да не те обвинят в национализъм, така че здравото отношение към история и родина тук много ме впечатли.

Преди това си учила в Германия. Какви са разликите в обучението в Германия и Финландия?

Отношението към студентите е различно – те се възприемат като възрастни и самостоятелни, способни сами да планират учебната си програма и времето си, и донякъде дори като клиенти на университета. Фрапиращи са разликите в библиотеките: в Германия нямаш право да влезеш с яке, раница, вода, какво ли пък с кафе или храна в библиотеката. Тук те са уютни пространства, със стаи за работа на тихо, но и с кафене, уютни дивани и кресла за обсъждане на проекти в група. Да не говорим, че почти всички помещения в университета могат да се ползват от студентите, за да работят на спокойствие. Тук йерархиите не важат по начина както това е в Германия – имейли до преподаватели не е необходимо да започват със Sehr geehrter Herr Prof. Dr., говори се на малко име. Също така, почти всички наричат университета “училище” и професорите “учители”, което скъсява дистанцията. Отношението на преподавателите, при които съм била досега, също е било приятелско, а гъвкавостта им по отношение удължаване на крайни срокове ме удивлява. В Германия нямах възможност да се явя на една лекция заради ангажимент към работата ми и професорът, при когото отидох лично да намерим решение, ми се сопна, че преди всичко съм студент и това е по-важно от каквато и да е работа. Това неуважително отношение имам предвид.

Какви са примерните разходи на един студент във Финландия?

Наемите са от 250 евро немебелирана стая до 700, аз имах късмет да живея за 300 на месец. Храната в столовата е чудесна и е субсидирана от държавата, за да струва само 2.60 евро – това включва салата, основно, хляб и напитка по избор. Така че за храна отиват около 100-150 евро на месец. Картата за транспорта покриваща Еспоо и Хелзинки сега е около 30 евро на месец, преди беше 50. Така че минимум 500 евро на месец за базисните неща и вече зависи кой колко желае да излиза, пътува и тн.

Има ли някакви стипендии, за които могат да кандидатстват български студенти?

Това вече зависи от програмата. Единствените, за които знам, че имат стипендии са двойните магистърски програми към EIT digital academy.

Възможно ли е намирането на студентска работа по време на ученето?

Който търси – намира. По време на учебната година университетът наема много от студентите, които следват, като teaching или research assistant. През лятните ваканции масово фирмите привличат студенти за стажове, които остават после на половин работно време. Тези лятни стажове са много търсени, затова е добре още от октомври-ноември месец да се търсят възможности и да се завързват контакти. Има множество борси и кариерни форуми за това.

На един такъв форум се запознах с японска корпорация в областта на медицината, която ми предложи шест-седмичен стаж в Япония. HR директорът им беше дошъл лично в Хелзинки, за да подбере отлични кадри. Това говори много за репутацията на университета. Радвам се също, че по такъв неочакван начин ще сбъдна отколешната си мечта да живея за известно време в Япония.

Имаш ли някакви препоръки към българските кандидат-студенти, които планират да учат в чужбина?

Да се информират добре за специалността, която ги влече – не просто да прочетат на страницата на университета, а да проверят в LinkedIn какво правят абсолвентите от тази програма в бъдеще. Когато се колебаех дали да започна Human Factors, писах директно на шест човека, които я следват – пет от тях ми отговориха доста детайлно, за предимствата и недостатъците й, а шестият ми остави телефона си да му се обадя директно. Не се страхувайте да питате – в България казваме “С питане и до Цариград се стига”, а в Германия типично по немски директно се казва “Който не пита, е тъп.” (Wer nicht fragt, ist dumm.).

Хареса ли ти това интервю? Маги е основател на блога Lotlorien, в който също можеш да прочетеш много интересни истории за обучението в чужбина.

Ако ти си студент в чужбина и искаш да разкажеш твоята история на български кандидат-студенти, не се колебай да се свържеш със Study Buddy.