Какво ни пречи да учим в чужбина?

Да учиш в чужбина несъмнено е приключение, което предизвиква свои вълнения и поводи за стрес при кандидат-студентите и техните родители. Прочети кои са най-често срещаните причини за притеснения и как може да си помогнеш във всяка една от тези ситуации.

Не мога да се справя финансово.

Най-голямото притеснение на голяма част от кандидат-студентите и техните родители – финансовата част на цялото приключение. Изначално, когато някой ти каже, че учи в чужбина си представяш винаги, че семейството му има огромни възможности, но това не винаги е така. В чужбина има университети с такси около €10 000, но има и такива с такси €2000, както и такива с €300 (равняващо се на такса в български университет) или изобщо безплатни. Т.е. има избор за всеки джоб. Ако учиш в университет с ниска или без такса е необходимо да се погрижиш за разходите ти за живот. Да, те най-вероятно ще бъдат по-високи отколкото в България, особенно ако останеш да живееш с родителите си. Но пък ниската или отсъствието на такса може да ги компенсира, а и голяма част от българските студенти в чужбина си намират работа и си помагат по този начин.

Друг е въпросът, че за да имаш шанса да бъдеш приет в университет в чужбина, си трябва първоначална инвестиция. Това са езикови курсове, такси за езикови изпити, допълнителни занятия по профилни предмети, преводи и легализация на документи, такси за кандидатстване към университети и системи, изпращане на документи… Има кандидат-студенти, които не ползват услугите на консултант, защото за тях това е неоправдан разход, но всъщност един добър образователен консултант може и да те посъветва как да не похарчиш ненужни пари при кандидатстването ти, как да спестиш разходи по заминаването ти, как да не попаднеш на фалшиви обяви за стаи и да загубиш пари и прочее.

Извод: Съществуват университети в чужбина за всеки джоб. Обучението в чужбина изисква първоначална инвестиция за подготовка, кандидатстване и преместване, но разходите за него след това могат да бъдат подобни на тези на един студент в България, дори и по-ниски.

Как да подходиш?

Ако планираш да кандидатстваш в университет в чужбина, обсъди със семейството ти колко пари може да отделя за твоето обучение. Каква такса може да си позволи да плаща? Колко може да отдели за месечна издръжка? Понякога родителите ни си имат „фонд за висше образование на децата“, в който си събират пари за този важен етап от живота. Може би и твоите родители си имат такъв. Бъди готов да запълниш празнината – ако семейството ти не може да си позволи да те издържа докато си в чужбина, бъди готов да работиш по време на обучението си, че даже и преди него. Много кандидат-студенти работят лятото преди да започнат университет, че даже и по време на 12 клас, за да си съберат пари. Има много начини да изпълниш мечтите си, стига да поискаш.

Родителите ми не одобряват обучението ми в чужбина.

Има родители, които мотивират децата си да отидат да в чужбина, но има и такива, които са против това. Това може да е по много различни причини, но най-честите са страх от това, че ти няма да си около тях, че ще си някъде далече и няма да те виждат и страх от това, че няма да успеят да ти помагат финансово. Има и по-консервативни родители, които трудно възприемат новите течения и смятат, че няма да ти стане нищо ако останеш да учиш в България (да, и това е така, но това е отделна тема .

Как да подходиш?

Поговори с тях сериозно за намеренията си. Често семейните разговори между родители и млад човек не стигат до консенсус заради липсата на разбирания между поколенията. Но повярвай, няма родител, който да не иска най-доброто за децата си или пък не иска да ги види завършени и успели. Състави си план и много добри аргументи защо искаш това да ти се случи, какво ще правиш с образованието си след това, какви са твоите цели в живота, и защо това е най-добрият вариант за теб. Ако родителите ти се притесняват от финансовата част, бъди готов да им помагаш с разходите. Ако те се притесняват от това, че ще си далеч и няма да се справиш сам с живота в чужбина – опитай се да показваш самостоятелност пред тях, за да започнат да си мислят за теб като за възрастен.

Ще съм далеч от приятелите си.

Хората между 18 и 30-годишна възраст имат силна връзка с приятелите си и този аспект означава много в техния живот. Приятелите и компания, към която принадлежат е нещото, което ги самоопределя и затова мисълта да скъсат тази връзка ги плаши и ги кара да дават назад. Хората в по-млада възраст също така са склонни да мислят, че приятелите, които имат в момента са до живот.

Какво да правиш ако това те плаши?

Не е нужно да късаш връзката с приятелите си ако отидеш в чужбина. Да, в по-голяма част от времето ще се чувате дистанционно и няма да се виждате често както преди, но със завършването на училище/университет, когато всеки поема по своя път, трябва да приемеш, че нищо вече няма да е както преди. Или ще е както преди за известно време по време на ваканцията. Така или иначе много малко от ученическите и студентските компании остават заедно за цял живот. Приятелите ти, които са верни и истински, ще ти останат приятели въпреки дистанцията – може да ти дойдат на гости докато си там, ще се виждате когато се прибереш вкъщи за ваканцията.

В твоя живот също така ще има нови приятелства, ще се запознаеш с други хора покрай обучението ти и студентския ти живот в чужбина. Твоите приятели също ще имат нови приятели в техния живот, възможно е в един момент връзката ви да се изчерпа (а може и след време когато отново сте в един град отново да започне :). Това са естествени случки от живота, но не е нужно да насилваме нещо да съществува повече време, отколкото му е било дадено, затова – приеми, че може да изгубиш някои приятели, но пък ще имаш нови, освен това яка диплома и опит, а възможно и някое чуждоземно гадже.

Цялото преживяване е твърде плашещо, няма да се справя.

Искаш да развиеш себе си като добре оформена личност, професионалист с престижно образование, много ценен опит и супер способности и умения… Обаче това си ти след 10 години, а в момента все още си кандидат-студент, който се плаши от неизвестното и не знае как да се оправи сам в един нов град. Никога не си пътувал в чужбина, не можеш да си изпържиш и дори едни яйца, а пералната машина изглежда като дяволски механизъм, който е създаден, за да те обърква допълнително.

Какво да правиш ако това те плаши?

Разликата между сегашното ти аз и бъдещето ти аз, което се виждаш след 10 години е пътят, който ще извършиш, за да стигнеш до него. Колкото по-бързо го започнеш, толкова по-бързо ще стигнеш. Тази магична трансформация не се случва за една нощ, това са години развитие като личност, през които ти най-сетне в един момент ще се научиш как се пуска пералнята. И как се плащат здравни осигуровки. И че да ядеш пица всеки ден не влияе добре на здравето ти.

Истината е че всички ние, учили някога в чужбина сме били тези изплашени „зайци“, които отиват някъде и не са сигурни, че ще се оправят. Навсякъде, където отидеш има добри хора, които ще ти помогнат ако се изгубиш в новия град. Нелепо звучи, но наистина трябва да си спокоен, че където и да отидеш, каквото и да ти се случи, винаги ще намериш начин да се оправиш. Съвсем естествено е за мозъка ти да усеща прилив на адреналин при мисълта, че напускаш зоната си на комфорт и отиваш в непознатото. Само хората, които са успяли да заглушат гласа на притеснението в себе си, са видяли ползата от това и красотата, която им се случва след това.

А и не лошо преди да отлетиш от дома си, да се научиш да готвиш 2-3 основни неща, да разучиш града, в който отиваш и района, в който ще живееш, внимателно да планираш пътуването си до най-малкия детайл, да започнеш да се готвиш възможно най-рано.

Не знам от къде да започна.

Чел си и си слушал някакви неща за чужбина, но от къде да започнеш? Какви стъпки да предприемеш? Как да се подготвиш за кандидатстването? Какви документи ти трябват? Къде трябва да ги пратиш?

Как да подходиш?

Ако не знаеш от къде да започнеш, може да започнеш от там да се свържеш със Study Buddy за безплатна първоначална консултация. На нея ще обсъдим какви са възможностите за обучение в чужбина пред теб, може да ти дадем някои предложения за кандидатстване, да ти разкажем за изискванията и начина на кандидатстване и да ти кажем как можем да ти помогнем. Кандидатстването с консултант прави цялото преживяване не толкова стресиращо, дава ти готови отговори на въпроси, които иначе биха ти отнели часове ровене и търсене, дава ти вътрешна информация, която няма да прочетеш никъде и ти помага да не провалиш цялата инвестиция (курсове, изпити, преводи) в кандидатстването ти заради някой дребен пропуск.