Какво е да учиш дизайн в Холандия?

Kаква е реализацията след това?

Този път в рубриката ни, в която ви запознаваме с успешни български студенти в чужбина споделяме с вас историята на Стефания, която е учила в Saxion University of Applied Sciences – приложен университет в Холандия. Прочети я и разбери впечатленията на Стефания от обучението си и живота в Холандия и как е успяла да се реализира след завършването си.

Разкажи ни малко за себе си – как се казваш, какво си завършила и с какво се занимаваш?

Казвам се Стефания и през 2016 завърших Изкуство и Технологии (Art&Technology) в Saxion University of Applied Sciences в Енсхеде, Холандия. В момента тази програма има друго име: Creative Media and Game Technologies, в нея са обединени програмите по дигитален дизайн и дизайн и програмиране на компютърни игри. В момента живея в Барселона и работя като графичен дизайнер за два известни модни бранда – Биркенсток и Тамарис.

Как избра университета и програмата, в която учи?

Имах огромно влечение към всякакъв вид изкуство. Технологиите също винаги са ми били интересни. Като тийнейджър се занимавах с фотография и ретуширане и може би това ме подтикна да избера именно тази програма. Не знаех нищо за Енсхеде и никога не бях ходила в Холандия, но сякаш се доверих на интуицията си и със сигурност не сбърках!

Къде изкара задължителния стаж, включен в програмата на твоя бакалавър?

Стажът си изкарах в Artica – дизайн агенция близо до Енсхеде. Компанията е сравнително стара. Най-известните им клиенти са Grolsch, Microsoft и Tyco. Кандидатствах в няколко компании в района, но Artica ми беше фаворит – вложих най-много старание в мотивационното си писмо и ме приеха като първа интернационална студентка в компанията.

Как успя да си намериш тази работа, трудно ли беше?

Една от трудностите беше, че ми се оставаше в района на Енсхеде (защото си имах гадже…) и в източната част повечето стажове са на нидерландски. В района на Амстердам и Ротердам изборът е много по-голям. Трудното по време на стажа беше самия език – повечето срещи и презентации бяха на нидерландски, но аз започвах да разбирам повече и повече. Осъзнах, обаче, че единствено започвайки работа или стаж, наистина се освобождаваш да говориш езика и спира да те е срам. Научих доста и срещнах невероятни специалисти.

Разкажи ни малко за живота в Енсхеде, какво е да си студент в този град?

Първата изложба на портретна фотография Енсхеде е малко градче, пълно със студенти от цял свят. Животът може е спокоен – прекаран със съквартиранти, настолни игри и разбира се – учене, но на мен някак винаги ми оставаше време за фестивали и дори доброволствах на някои от тях.

Фестивалът Green Vibrations ми беше много любим и присъствах всяка година като третата година позицията ми беше доста отговорна – отговарях за сцена. Срещнах много от изпълнителите, беше незабравимо! Освен по фестивали за 2 години бях student ambassador и представях университета в България по различни базари за образование в чужбина. Хубавото беше, че от Саксион ми покриваха всички разходи – път, храна, дори можех да нощувам в хотел (но аз разбира се предпочетох да съм при мама). В последните ми 2 години от университет също бях доброволка за TEDxSaxion. Организирахме официални TEDx събития в театрални зали, избирахме теми, реклама и маркетинг стратегия. Билетите ни винаги бяха SOLD OUT. Може би всичко звучи, сякаш съм човек, който безспирно е работил доброволно, но не – винаги ми оставаше време за приятели, хобита, спорт, вкусна вечеря, чаша вино или две. Енсхеде имаше всичко, от което се нуждаех като студентка.

Как премина кандидатстването ти, трудно ли беше да бъдеш приета?

Кандидатстването беше най-лесната стъпка. Трябваше да представя портфолио и мотивация защо съм избрала именно тази специалност. За формата на портфолиото имах пълна свобода. Приеха ме от раз още преди матурите, но въпреки това не бях демотивирана да ги изкарам с отличие – ей така за собственото си его.

Има ли някакви стипендии, за които могат да кандидатстват българските студенти? Ти възползваше ли се от студентското финансиране, което може да се ползва от български студенти в Нидерландия?

Освен минималната студентска стипендия първите 2 години, не съм се възползвала от друг вид финансиране. В Холандия има всякакви видове студентски и социални помощи. Препоръчвам винаги да говорите с холандските си съученици и класните ви (study coaches) – процесът може да ви се стори сложен, защото комуникацията е основно на холандски.

Кое ти харесваше най-много в университета?

Свободата и оборудването! За нашата специалност имаше цяла етаж, оборудван с нова модерна техника. Беше възможно да наемаме камери, обективи, стативи, студиа за фотосесии, студия със зелен екран, да използваме принтери и 3D принтери, ардуино, бутони, кабели, да използваме ВР-sets и дори да играем Xbox Kinect! С учителите общуването беше доста неформално и те винаги бяха готови да помогнат, даже извън работно време. Случвало ми се е дори да срещна учителка на фестивал и да танцуваме заедно!

Има ли нещо, което не ти допадна?

Холандците могат да бъдат изключително директни, прагматични и дисциплинирани и в началото това никак не ми харесваше. За тях законите са закони и правилата са правила – да закъсняваш за лекции или да се опитваш да “минеш тънко” за холандците е нещо непознато. След 3-тата ми година там започнах да ги разбирам и сама се научих на планиране, дисциплина и станах доста директна в личните си и професионални отношения.

Има ли други международни студенти?

Да, много! В Енсхеде има 2 университета и срещнах хора от цял свят – от Азия до Щатите. В нашия факултет имаше много германци, виетнамци и руснаци. Срещнах, разбира се, и много българи. В момента в Енсхеде има поне 30. Понеже градчето е малко, след година-две имаш чувството, че познаваш половината му жители!

Какъв е студентския живот в Нидерландия?

Сигурен, директен, цветен, уютен и винаги на колело.

Какви са културните различия между България и Нидерландия?

Нидерландците са доста широко-скроени хора, особено тези, които са имали възможност да пътуват повече. Комуникират доста директно и са общителни. Странните визии в Холандия са често срещани – цветни коси, ексцентрични дрехи – там никой не се впечатлява, ако изглеждаш различно и имаш пълната свобода да бъдеш себе си, каквото и да означава това. Имат доста различни традиции и празници от нашите, но не са особено религиозни. Много студенти ги е “страх” от езика, защото звучал трудно, но аз за 5 години там се справям доста добре. Ако сте учили немски, нидерландския ще ви е много лесен.

Какви бяха твоите месечни разходи като студент?

Наемите в източната част на страната са доста по-ниски сравнение с Амстердам и Ротердам. Наемите варират между 200 и 450 евро за споделено жилище. Като студентка напълно достатъчни ми бяха около 600 евро на месец, като това включва и вече споменатите фестивали и други студентски приключения.

Възможно ли е да се съчетава студентска работа и учене? Трудно ли е да се намери студентска работа в Енсхеде?

Лично аз първите 2 години не работих – фокусирах се върху ученето. Третата година, обаче, реших да не разчитам изцяло на подкрепата от родителите ми и започнах работа в един голям италиански ресторант “Happy Italy”. В Енсхеде без нидерландски или немски е трудно да си намериш работа и единствено в този ресторант (поне през 2015 година) англоговорящи студенти имаха шансове. Други възможности са да работиш в Доминос, като куриер, в бар или в call-centre. Много хора стават част и от маркетинг отдела на самия университет още като студенти.

Каква е реализацията след завършването на твоята програма?

Моята програма е с доста широк обхват и след 2-рата година сам избираш посоката, по която да тръгнеш. Вариантите бяха уеб, гейминг, режисура и графичен дизайн. Аз избрах графичния дизайн и намерих стаж, Еразъм и дипломна работа в тази сфера, отделно това най-много ме привличаше. Важно е сами да успеем да се ориентираме кое най-много ни допада, да направим контакти, да изградим добро портфолио.

В момента работя за един от най-известните брандове за обувки в Германия от висок клас и смятам, че като начало на кариерата ми това е повече от чудесна позиция. Мечтая да съм Art Director за голяма агенция, но за това ми трябват поне още 3 години професионален опит.

Имаш ли някакви препоръки към българските кандидат-студенти, които планират да учат в чужбина?

Завършване и взимане на диплома Едно голямо ДА. Освен, че научих страшно много за света (не само за Холандия), за хората и модерното високо-технологично образование, аз научих страшно много за самата себе си. На 18 години се озовах напълно сама, далеч от зоната на комфорта и дори не знаех как се пуска пералня.. Но срещнах прекрасни хора, научих много и сбъднах много мечти.

Също така, като тийнейджъри често отношенията с родителите ни са някак досадни и мъчителни. Далеч от тях, най-после успях да разбера колко са били прави за нещата, които са ми казвали. Научих се да бъда истинска приятелка с родителите си и да им споделям повече от всякога. Да, изгубих разни приятели от България, но най-истинските останаха до днес. Все пак, хората в живота ни идват и си отиват… и то с причина. Излезте от зоната на комфорта, защото ще откриете света и … преоткриете себе си!

Ако ти си студент в чужбина и искаш да разкажеш твоята история на български кандидат-студенти, не се колебай да се свържеш със Study Buddy, а ако тепърва ти предстои да кандидатстваш, не се колебай да ни се довериш в процеса на избор и кандидатстване за университет.