Днес споделяме с вас една статия на Маги Мишинова, която тя публикува в нейния блог за обучение и живот в Германия и Финландия lotlorien.com и любезно се съгласи да предостави за нашите читатели. Преди няколко месеца Маги предприе приключение и замина за Япония, където прекара няколко месеца в компания на стаж. Прочети какви са нейните впечатления за преместването в една много различна държава и как може да пребориш стреса и неудобството от смяната на местожителство.
Подготовката
Да напуснеш едно място от днес за утре се случва сравнително рядко. Обикновено има период от няколко месеца за подготовка. Освен за събиране на информация и стягане на багаж, това е и времето за психологическа настройка и свикване с мисълта за новото място. В същото време, сбогуването със старото място е също толкова важен процес. Преди всяко ново местене се старая да се видя с приятели, както и да посетя любими места. Активно избягвам идеята за „да се видим за последно“, а обсъждам възможности за бъдещи срещи. Посещавайки любимите си места, мислено благодаря на града за гостоприемството му към мен.
През това време също обръщам поглед към страната, в която отивам, започвам да следя новините, чета за порядки и грешки, които чужденци правят. Не обичам да съм на място, където не знам езика, затова и уча поне основни изрази на учтивост (В Япония основите изрази, които използвах, бяха „Здравейте. Заповядайте. Благодаря. Не, няма нужда от торбичка. Съжалявам.“, във Финландия вместо за торбичка добавях, че нямам нужда от касова бележка). От друга страна, натрупването на богат речник и умението да чета и на други азбуки освен латинска и кирилица, също ми дават чувство за сигурност, когато съм на ново място. По време на краткия ми престой в Южна Корея, фрустрацията ми беше голяма, защото и там както в Япония почти не се говори английски, а не знаех нито как да чета азбуката им, нито думи или изрази. Това поне беше сравнително лесно с в Япония. Да знам кога са националните празници и съответно почивни дни също се оказа от полза както във Финландия, така и в Япония, така че да няма неприятни изненади със затворени магазини или непланирани пътувания.
На първо време
Свикването в нова страна донякъде се базира на известната пирамида на Маслоу. Най-основните неща като храна и сън са изключително важни – осъзнах го най-вече след пристигането си в Япония.
От едната страна беше стресът от смяната на часовите зони и разлика от 6 часа (East is beast, както казват пилоти и стюардеси), а от другата: преместването от белите нощи на Финландия към залез в 7 вечерта. Няколко дни тялото ми не знаеше къде се намира и се будех към 3 сутринта и будувах до 6. Това, което ми помогна, беше ритъмът на работата, която започнах – ставане в 7, придържане към навика да закусвам, който развих във Финландия, прибиране към 7, потискане на изкушението да говоря с приятели цяла вечер и лягане в 10. Също така, покрай легендарната лекция в 8 сутринта „Mental fatigue and tiredness“ в Human Factors, също знам, че натрупването на липса на сън е опасно за здравето. Липсващите часове сън се наваксват с меланинови таблетки, а в някои случаи прибягвам и до сънотворни, за да си осигуря 12 часа непробуден, дълбок сън.
Храната след преместване е следващия жизненоважен фактор, който често се пренебрегва. Fast food тип Макдоналдс и дюнери в продължение на седмици е чест избор, когато човек още търси квартира, не познава квартала, няма хладилник и кухня на разположение. Покрай целия останал стрес, неподходящата храна също води до натрупване на тегло или рязка загуба. Пристигайки в Япония, усетих, че съм в рая и че най-накрая мога да ям истинска японска храна, суши, рамен, истинско уасаби (което не се намира в Европа), удон, мисо супа, сурова риба тон, водорасли уакаме. Тялото ми беше на съвсем друго мнение и повръщането стана част от ежедневието ми. Колегите ми се притесниха и ме разпитваха какво ям по принцип. Споменах, че имам навика да закусвам овесени ядки и не ги намирам никъде в супермаркетите. На следващия ден една колежка ми донесе цял пакет от магазин за импортни стоки. Това буквално ме спаси и върна към нормалната закуска (овесени ядки, с бадеми или орехи, сушени сливи, малко сол, гореща вода, понякога бадемово мляко за разкош). Овесените ядки са едно от най-евтините неща в немски супермаркет (15 цента за половин кило) и не подозирах, че един ден ще са екзотична рядкост.
Също така през годината във финландски университет бях развила навика да закусвам, да имам обилен, топъл обяд и съвсем лека вечеря. Благодарение на фирмената столова, съзнателно привикнах да продължа така и в Япония и резултатът беше спокоен стомах и нормално ежедневие.
Социални контакти
Това е следващото ниво в пирамидата на нуждите. Почти никой не емигрира на самотен остров. Прекрасен случай на преместване е когато си очакван от приятели или фирма, и поне някои от първоначалните стресори като ориентиране в средата и в градския транспорт, търсене на квартира, бюрокрация, са по-малко. Контактът с хора, които са минали през същото, винаги е ценен, заради всички научени уроци, през които не е необходимо да преминеш сам. Но от опита ми като преводач към немската полиция съм виждала много случаи на измамени от прекомерно доверие към малка група от хора. Разнообразните контакти могат да помогнат за добиване на различна перспектива и избягване на неприятни изненади.
В една лекция, на която присъствах, ставаше дума за трите типа хора, от които всеки има нужда в живота: вдъхновители (idols), тези, които те свързват с други хора (connectors) и сродни души (soulmates). Вдъхновителите са хора, които може да не познаваш лично, но които харесваш и които символизират успех за теб. В тежки моменти можеш да си представиш те как биха постъпили и да се вдъхновиш от тях. Докато в Европа отделях част от свободното си време да посещавам различни събития с интересни лектори, в Кобе, Япония, не намерих такава възможност. Meetup & eventbrite не са особено популярни платформи за събития там. Алтернативата ми беше YouTube вечер, когато изтощена от жега и работа се прибирах у дома и си зареждах вътрешните батерии с думите на хора, на които се възхищавам. Свързачи имах много на брой около себе си, колегите ми бяха отворени да ми покажат всичко, което ме интересува и да ме запознаят с хора, които могат да отговорят на въпросите ми. Сродните души обаче също бяха трудна категория хора – да развиеш близко приятелство отнема време и енергия от двете страни и за шест седмици не беше лесно да създам такива. Но за щастие, една приятелка-японка от едно време, когато още живеех във Франкфурт, живееше в Осака и ме чакаше с нетърпение. Четири години не се бяхме виждали, но чрез социалните медии знаехме горе-долу какво прави другата личност. Времето, което успяхме да прекараме заедно в Япония и Корея, беше интензивно и вдъхновяващо. Базата за успеха на нашето приятелство бяха приликите ни – близка възраст, пол, опит с това да живееш и да работиш в чужбина, любов към Европа, критична мисъл, страст към изкуството, общи възгледи за работа и свободно време. Често се казва, че противоположностите се привличат, но психологически изследвания отговарят: да, за кратко време. За дългосрочно приятелство и партньорство приликите в общия опит спомагат много повече от разликите.
От друга страна, запазването на връзка със семейство и приятели в предишната страна не е лесно, защото често те не могат да се поставят на наше място и да разберат трудностите, с които се налага да се справяме. Понякога с оглед на всички трудности, новодошлият няма нужда от съвет и готови решения, камо ли пък истории тип „Е, пък аз едно време“. Понякога просто изслушването без осъждане или оценка помага.
Не на последно място, самотата е нещо, с което човек в чужбина ще се сблъска така или иначе и е необходимо да я приеме. Ще има самотни вечери и дни, ще има моменти на пълна изолация и тъга, дори и когато си заобиколен от хора, ще има моменти, в които няма да има помощ от никъде. И тези моменти са изключително важни, защото в тях има възможност да научиш много за себе си – например, че си по-силен физически отколкото мислиш. Тихите моменти помагат за размисъл, дори медитация, тоест запазване на връзката със себе си. Често като бързаш за работа и по задачи, дори и да живееш в родната си страна, можеш да преминеш на автопилот и да не забелязваш какво се случва с теб.
Ролята на реалистични цели в средносрочен план
Преместването в нова страна не е цел само по себе си, а начин за постигане на други цели – примерно намиране на по-добра работа и достойно заплащане, обучение в университет, личностно развитие. Когато се преместих в Берлин преди две години, знаех че искам да си намеря работа като работещ студент във фирма, която да има връзка с опита и специалността ми. Пристигайки през септември, си поставих за цел да започна работа на първи ноември вместо на първи октомври, и съответно калкулирах разходите си за два месеца без заплата. По този начин си позволих да търся на спокойствие и да кандидатствам само на избрани места. Малко преди първи ноември имах две оферти и можех да взема решение без натиск. Реалистично поставените цели също могат да намалят стреса от смяната на средата.
Стратегия за справяне с новата култура в дългосрочен план
Има различни стратегии за свикване с живота в нова култура и те бяха част от бакалавърската ми работа на тема „акултурация“ (процесът, при който хора и групи от различни култури влияят едни на други). В работата ми изследвах различни методи за измерване на психологическия стрес, причинен от попадането в нова култура. J. Berry различава четири вида стратегии за справяне със стреса, базирани на отношението както към родната култура така и към новата (приемане или отхвърляне).
Изследванията на тема стрес показват, че, логично, най-вредната стратегия е маргинализацията или липсата на интерес както към новата, така и към родната култура. Следването на такъв начин на живот води до физически заболявания, като сърдечно-съдови, наднормено тегло, проблеми с кръвното налягане. Изненадващо втората най-опасна стратегия е асимилацията, тоталното обръщане към новата култура, без запазване на връзките с родната. През първите няколко години в Германия това беше и моята стратегия – стремях се да подобря езиковите си умения, работех в немска фирма, избягвах български партита, стремях се винаги да съм на време. Резултатът беше, че бях много стресирана, и стигнах дори до болничен престой и операция. Диагнозата: стрес. Когато реших да се преместя във Финландия за пръв път, тъкмо довършвах бакалавърската си и бях вдъхновена да опитам по нов начин да свикна с новата страна – чрез интерес към културата и езика, но и чрез твърдо отстояване откъде идвам и поддържане на контакти с българи в тази малка северна страна. След това и в Берлин приложих същата стратегия и това ми помогна много да намаля стреса от преместването.
Подобен подход към стресиращи ситуации се нарича „стратегията на златния ретривър“: подобно на най-дружелюбния вид куче да приемаш всички с отворени обятия и ако някой не иска да ти е приятел, просто да продължиш към следващия, без да го приемаш лично.
Стресът от преместването в нова страна не може да се избегне, но може съзнателно да се намали: чрез запазване на здравословни навици, внимание към храната и количеството сън, обграждане с хора, готови да помогнат, поставянето на реалистични цели и интерес към новата култура, съчетан с приемане на собствения произход и поддържане на активен контакт с дома.