Алтернатива ли са микроквалификациите?

На Георги му предстои завършване на училище и продължаване на обучението след 12 клас. Той, обаче, се колебае накъде да поеме. Георги обича да се занимава със социални медии и в бъдеще би искал да създава маркетингови стратегии за социални медии, да помага на брандове да достигат до потребителите си през социални мрежи, а защо не и да придобие модерната професия инфлуенсър. Разглеждал е няколко университетски курса в Европа по маркетинг, където обучението му ще трае 3-4 години и няколко кратkoсрочни професионални курса, в които в рамките на половин-една година би могъл директно да придобие уменията за маркетинг в социалните мрежи, които търси и да излезе веднага на пазара на труда. Втората опция звучи много примамливо заради бързата реализация, която обещава, но университетското образование все пак си е класика в жанра. Дилемата му е към коя от двете възможности да се насочи.

В тази статия ще си говорим за една от тенденциите в образованието през последните години – микрообразованието, което нашумя и в България. Микрообразованието или микроквалификациите /microcredentials/ представлява краткосрочни обучения, курсове, дейности в много специфична и тясна сфера, които накрая завършват с някакъв вид атестация – прави се изпит, след което се взима сертификат или диплома, което доказва уменията на завършващия. Примери за сфери, в които много често може да срещнете микрообразователни програми: софтуерно инженерство, маркетинг на социални медии, дизайн – като цяло професии в дигиталната сфера.

Важно е да знаем, че микрообразованието за момента не влиза в рамките на формалните квалификации на традиционното университетско образование, т.е. казано по друг начин, този вид образование не е и не се равнява на университетска степен. С такъв вид диплома, например, не можеш да кандидатстваш за магистър, дори и времето, прекарано в обучение да се равнява на една бакалавърска степен. Добрата новина тук за бъдещите поколения е, че световните университетите обмислят и говорят за необходимостта да се измисли обща световна, система за признаване на микрообразованието. В Европа вече съществува такава рамка – Common Microcredential Framework (CMF), но все още малка част от обучителите, предлагащи микро и алтернативно образование използват тази рамка.

Това е аналитична статия и тя няма скрито намерение да наклони везните за един кандидат-студент в едната или другата посока, а да даде повече материал за размисъл, за да може той/тя да взе най-правилното решение за себе си. Затова нека да разгледаме какви са предимствата и недостатъците на подобен вид образование:

Положителни страни:

• Влизането в такъв тип обучение е лесно и достъпно за всички, а обучението е интезивно и много бързо се придобиват умения, след което обучаващият се може да излезе директно в индустрията и да започне да получава възвръщаемост на инвестицията си.

• Липсата на държавна акредитация всъщност позволява на подобен вид програми постоянно и много бързо да актуализират програмата си и по този начин компетентностите, които се придобиват могат да останат в крак с динамично развиващата се индустрия

Недостатъци:

• Това не е официално признато образование и въпреки, че може да се разпознава и приема добре от някои работодатели, може абсолютно да не се търси и приема от други. Възможно е също микрообразованието, придобито в една държава да не се признава в друга държава, т.к. засега няма прозрачност и унифициран стандарт за подобен вид обучение.
• Уменията и компетентностите, които се придобиват са много практични и ако не бъдат директно и веднага приложени от обучаващият се, рискуват да бъдат изгубени и след време да нямат никаква стойност, отново заради динамиката в индустрията. В това отношение университетското образование винаги има стойност, т.к. то учи на основи, учи на аналитично мислене и винаги ще бъде признато.
• За момента не съществува статистика или проучвания, които потвърждават, че подобен тип образование произвежда кадри с по-добри умения от класическото висше образование и затова някои работодатели, особено в по-традиционни индустрии могат да бъдат скептични към кандидати, които кандидатстват на базата на някакъв вид алтернативно образование. Основният фокус върху една такава кандидатура по-скоро би бил не документът, който е получен на края на курса, а уменията, портфолиото, проектите и задачите, които може да се покажат. Всъщност най-близкото до казуса проучване е правено през 2021 от Society of Human Resource Management. В него са изследвани различни аспекти, един от които е бил „кадрите с алтернативно образование се представят по-добре в работата си“. С това твърдение са били съгласни 70% от висшите ръководни кадри, 53% от супервайзърите или мениджърите на средно ниво и едва 31% от мениджърите човешки ресурси, което отново не предлага една гледна точка по въпроса.

И за да стигнем до най-важния отговор, който вълнува всички, прочели тази статия – заслужава ли си да инвестирам време, енергия и финанси в подобен тип образование?

Отговорът на един консултант за висше образование би бил – да, ако въпросното образование е използвано като допълнение към основното традиционно висше образование, а не като заместител. За съжаление това, което липсва за момента в подобен тип образование е фундаменталността, която дава една традиционна университетска степен. Микрообразованието седи много добре в CV-то на един кандидат-студент в чужбина /да, 99% от университетите в Европа искат да видят CV при кандидатстване/, подобен тип образование дава предимство ако е придобито едновременно с класическа университетска степен при кандидатстването за работа, позволява на един кадър да остава в крак с тенденциите в професията му дори след завършването или пък позволява леко преквалифициране или кариерно завиване към друга сфера на по-зряла възраст.

Отговорът, който Study Buddy би дал на Георги ако той се обърне към нас с надеждата да разреши дилемата си и да получи съвет от професионалист е – вземи и двете – университетска степен в сферата на маркетинга или бизнес науките и паралено го съчетай с алтернативно образование, което е насочено за социални мрежи. По този начин едновременно ще се приближиш до целта си и в същото време може да си сигурен, че ще имаш квалификация, която винаги ще си остане валидна и приета. Важното е да вземеш основата, а от там може да надградиш с различни умения и квалификации. Ако заложиш само на микрообразованието като пътека за желаната кариера, то това е добро начало, но в последващо развитие на кариерата може да бъде спънка в заемането на по-висока длъжност.

Ако тази статия ти е харесала и имаш нужда от насоките на професионалист, свържи се със Study Buddy за безплатна първоначална консултация за твоето кандидатстване в чужбина на 0883352571 (телефон, Viber, Whats App) или на info@studybuddy.bg.