Кристина е в 12 клас в момента и се чуди накъде да поеме. От една страна, мечтата и винаги е била да замине да учи в университет в чужбина, но от друга страна всички промени и налагани мерки за справяне с пандемията в различните страни я плашат. Затова тя все повече клони към това да остане да учи в България след 12 клас, а за магистърската си програма, с надеждата пандемията да е отшумяла вече, да отиде в чужбина.
Обзалагаме се, че това не е само Кристина, а десетки, дори стотици кандидат-студенти, които тази година завършват 12 клас. От една страна стоят мечтите и плановете да отидат в друга страна и зад това стои немалко работа, усилия, и време от страна на кандидата и неговите родители – подготовка в езикови училища и уроци, взимане на езикови сертификати, посещения на дни на отворените врати в университети, дори и виртуални такива, консултации със специалисти, часове в преглеждане на различни университети и специалности. А от друга страна, наблюдавайки всеки ден променящите се правила за пътуване, зелени сертификати, заплахата да останеш затворен сам в чужда държава, нови щамове, от които всеки един трябва да е последният и най-накрая да заживеем както преди, да, но не и този път, на кандидата и неговите родители идеята да учи в университет в България им изглежда някак си… по-лесна и безопасна.
Отговаряме на няколко от най-често задаваните въпроси по време на консултации от кандидат-студенти и техните родители.
Трябва ли да се ваксинирам задължително за да уча в университет в чужбина?
Напомняме, че въпреки паниката, която понякога ни налагат медиите и изобилието фалшиви новини, които се разпространяват в Интернет, все още няма страна в света, която да е въвела задължителна ваксинация, освен Австрия. Страната приема това от февруари 2022 и засега това е само теория, не се знае дали този закон ще е ефективен и дали ще се задържи. Освен там, в другите страни, в които учат български студенти, не се налага задължителна ваксинация. Много университети се опитват да окуражат студентите си да се ваксинират, за да бъдат по-защитени, но отново, няма нищо задължително. Друг е въпросът, дали е възможен да бъде пълноценен животът извън университета в повечето развити страни без зелен сертификат. Зелени сертификати вече са задължителни условие за пътуване, посещение на фитнеси, кина, ресторанти, барове и кафета, молове и други обществени места. Зелен сертификат ще бъде и условието за присъствено обучение във Великотърновския Университет в България, който е пионерът сред всички останали български ВУЗ-ове и първи реши да наложи тази мярка.
Как се провеждат лекциите и занятията в университети в чужбина?
Академичната 2021/2022 година започна много добре в повечето страни. Почти всички университети започнаха годината във формата хибридно обучение – част от занятията са присъствено, особено практически, а тези, които позволяват дистанционно обучение са онлайн. Тази академична година е глътка свеж въздух на фона на 2020/2021, когато половината университети, в които учат наши студенти, бяха обявили изцяло онлайн обучение цяла година. По време на текущата академична година, някои страни налагаха кратки затваряния, за да ограничат разпространението на вируса, и тогава студентите минаваха на изцяло онлайн обучение за няколко седмици, но отново, повечето образователни институции разбират колко е важно обучението в кампус и правят всичко по силите си, за да може да има някаква “нормалност” при обучението. Динамичното развитие на пандемията не ни позволява с точност да знаем каква ще бъде академичната 2022/2023 година, но някои индикации ни карат да мислим, че ще бъде по-добра от предшественичката си.
Какви други промени наложи пандемията в университетите в чужбина?
Не само студентите, но и университетите също са заинтересовани учебният процес да е ползотворен, студентите да са удовлетворени от обучението си и да имат мотивация да завършат и полагат много усилия в тази насока. През последната година наблюдаваме интересни процеси в почти всички страни. Например, в Нидерландия, правителството прие, че таксите за учебната година 2021/2022 ще бъдат намалени с 50% за всички студенти, даже за първокурсниците, заради продължителното обучение в дистанционна среда през учебната 2020/2021. По този начин, първокурсниците, започнали обучението си миналата година платиха такса от Є542 вместо Є1084, а всички други курсове по-нагоре и студенти в магистърски програми, платиха Є1084 вместо Є2168. В Германия например, университетите в някои провинции също проявиха гъвкавост и разбиране към своите студенти и промениха времето за редовно завършване на започнатата специалност от 6 семестъра (3 години) на 10 семестъра (5 години). Това е важно, защото тази информация – дали студентът е завършил в редовното време за неговата специалност или извън него, се записва във финалната диплома, която получава накрая на обучението си. Освен това, от май 2020 до септември 2022 в Германия се раздава и Interim financial aid, който е насочен към студенти, изгубили работата си по време на пандемията и изпитващи финансови затрудения да продължават обучението си. Този грант състои от две части: едната е стипендия, която не се връща обратна, а другото е KfW student loan, което е под формата на безлихвен заем.
И не на последно място – почти всички университети в чужбина имат отдел, който предлага консултации със специалист на студенти, които изпитват стрес и имат нужда да си поговорят с някой. Доста западни университети имаха такива услуги, в повечето случаи абсолютно безплатни, преди пандемията също, но след появата на COVID-19, този процес се засили още повечер. Например, Trinity College Dublin в Ирландия, има специални групи, чатове, обучения и сесии за международни студенти, които изпитват стрес, чувстват се самотни и изолирани по време на пандемията. Но това не е изолиран случай, подобен тип инициативи имат почти всички уважавани и реномирани университети.
В Австралия пък например, където секторът на международното висше образование пострада много тежко заради националните мерки – островната държава е с изключително труден достъп за чужденци от началото на 2020 година – правителството наскоро прие нов закон, който облекчава животът на международните студенти, макар и с малко. През 2022, студентите няма да плащат за издаването на студентска виза ($414) и няма да имат ограничение при почасова работа във всеки един сектор.
Заслужава ли си да уча в университет в чужбина по време на пандемия?
Най-краткият отговор на този въпрос е – абсолютно да. Независимо от ограниченията, онлайн обучението, затварянията, трудностите с усвояване на материала, затрудненото придвижване между държавите, обучението в чужбина и придобиването на диплома от чужд университет си остава преживяване и приключение, което си заслужава да предприемеш. Да, може да нямаш пълноценен студентски живот, какъвто имаха студентите преди 2020 година (по идея в България също са налагани ограничителни мерки, макар и не винаги толкова сурови, така че нощният живот не е това, което беше), но обучението в чужбина и организацията на учебния процес отново ще бъдат една идея по-добри и ясни, а с дипломата си отново ще бъдеш по-конкурентен на пазара на труда. И при обучение в кампус, и при онлайн обучение, отново важи правилото, че всички придобити знания, умения, опит, си зависят изцяло от твоята нагласа и инициативност, т.е. не е достатъчно само да взимаш всички изпити, дори и с отлични оценки, а да търсиш още и още знания и опит в сферата си, с които да станеш истински и завършен професионалист. През 2021 се заговори по-сериозно и за понятието “дистанционни стажове”, което и затвърждава старата народна мъдрост “Има ли желание, има и начин”.
Надяваме се тази статия да е внесла поне доза спокойствие и позитивна нагласа към бъдещето в тъй иначе мрачните времена. Кандидатствайте, опитвайте, давайте всичко от себе си, пробвайте, колкото и да е трудно, след известно време със сигурност положените усилия ще се върнат обратно в няколкократен размер.
Автор: Марика Василева
Свържи се със Study Buddy за безплатна първоначална консултация за твоето кандидатстване в чужбина на 0883352571 (телефон, Viber, Whats App) или на info@studybuddy.bg.