Във вече редовната ни рубрика – интервюта и разкази на успели български студенти в чужбина, които ти разказват за техните преживявания по време на обучението си в чужбина, те запознаваме с чаровната Мартина Тонева, която завърши бакалавър по психология в Лондон. В момента Мартина е кариерен консултант в партньорската ни организация NEXTSTEP.BG, която създава кариерни тестове и провежда кариерни консултации за млади хора. Прочети историята на Мартина, за да разбереш нейните приключения по време на обучението си в Лондон.
Разкажи ни малко за себе си – как се казваш, какво си учила и с какво се занимаваш в момента?
Казвам се Мартина и преди две години завърших бакалавър по психология от Brunel University London. Докато бях в Англия доброволствах и работих какво ли не, но през цялото време си знаех, че искам да се развивам в България. Преди около година се квалифицирах като кариерен консултант и се върнах вкъщи. Сега работя във фондация Хестия, която създаде проекта NEXTSTEP.BG. Там консултирам млади хора, информирам ги за всичко, свързано със студентството и работата и им помагам да се насочат професионално.
Как избра университета и програмата, в която учи?
Насочих се към Англия отрано, като логично продължение след Английската Гимназия в София. Имах си нещо като мечта да живея в Лондон. За да си избера специалност, направих супер подробно проучване в интернет – месеци наред се рових в Гугъл, четох класации, форуми и разбира се сайтовете на десетки университети. Накрая бях убедена, че трябва да уча психология (очевиден избор според близките ми)… и антропология!
Въпреки че току що бях научила за съществуването на антропологията, ми звучеше адски интересно, затова реших да запиша двойна програма. Това много стесни опциите ми за университети, защото както можеш да си представиш, не на много места се предлагат точно тези двете неща заедно. Избрах Brunel, защото беше единственото място в Лондон, което ми обещаваше да уча точно това, което исках.
Курсът ми беше 75% психология и 25% антропология и още в началото имах чувството, че няма как да науча и двата предмета добре в комбинираната програма. След първата година преминах изцяло на психология, което все пак си беше моето нещо!
Разкажи ни малко за живота в града, в който си живяла.
Brunel се намира в Uxbridge – място, което винаги описвам като Бистрица-та на Лондон, защото никой не знае дали е квартал, или село. Усещането беше като в малко университетско градче – пълно с млади хора, китно и спокойно и с много природа наоколо. Иначе не се случваше кой знае какво интересно там. Естествено, уикендите винаги се размотавахме из Лондон, който пък е безкраен и винаги има с какво да те изненада. Например изненадахме се, че прибирането с нощния автобус отнема около 3 часа… 🙂
Малкото градче обаче си имаше един много голям плюс. За разлика от повечето лондонски университети, които са разпилени из огромния център, ние бяхме в кампус с всичко на едно място – от академичните сгради и библиотеката, през клубовете, ресторантите и спортните зали, до общежитията. Всички бяхме доста щастливи, че можем да станем в 8:50 за лекцията ни от 9:00.
Как премина кандидатстването ти, трудно ли беше да бъдеш приета?
Най-трудно беше цялото това дълго проучване, за което споменах по-рано. Оценките ми бяха отлични и не се притеснявах дали ще ме приемат. Това, което малко ме уплаши, беше мотивационното писмо – никога не бях писала нещо подобно. Но след една среща с образователен консултант и няколко погледа от вече приети приятели, всичко си дойде на мястото.
Документите не бяха чак такъв проблем, защото специално за Великобритания, системата за кандидатстване е централизирана и има много информация, така че да можеш да се оправиш и сам. Там всеки кандидат-студент посочва пет университета и чак след отговор от всичките пет, прави избора си. Още си спомням вълнението при всяка една от офертите!
Има ли някакви стипендии, за които могат да кандидатстват българските студенти?
Стипендии има най-различни. Някои са насочени специално към международните студенти, а има и такива, които се награждават при висок успех. Във Великобритания стипендиите често представляват отстъпка от таксата за образование, в някои случаи до 6000 паунда. Отделните специалности също предлагат различни стипендии, свързани с конкретната сфера, както и конкурси с парични награди.
Кое ти хареса най-много в университета?
Моят курс имаше допълнителна година, разделена на два периода от по 6 месеца, в които имахме възможност да изкараме два стажа в индустрията. Връзките на университета с най-различни компании и институции бяха много ценни, защото имахме достъп до места, където дори стажантите се очаква да имат бакалавърски дипломи.
Аз работих първо в образователния сектор с деца със специални нужди, а после в голяма благотворителна организация, където консултирах жертви на престъпления. Този опит постави всичко научено в контекст и ми помогна да се ориентирам и да избера както предметите си за последната година, така и цялостната си насока – в крайна сметка продължих да се занимавам с консултиране, но така разбрах, че искам да е в положителна и развиваща посока.
Другото, от което бях много впечатлена, беше базата на университета и всички клубове и занимания, които предлагаха. Спортният център беше на изключително високо ниво и световноизвестни атлети идваха да тренират там. Аз лично единствено се явявах на изпити там (събираха ни по над 900 човека в голямата зала за лека атлетика), но пък определено си взех най-доброто от техния Arts Centre, където ходих на курсове по рисуване и грънчарство. Уроците се водеха от невероятни специалисти и бяха на практика безплатни, включително всички материали – нещо, което все още не съм срещнала никъде другаде!
Има ли нещо, което не ти допадна?
Психологията на ниво бакалавър е силно теоретично насочена, защото е нужна стабилна основа по всички направления, преди да можеш да се специализираш и да практикуваш. Това означава, че почти всички оценявания бяха под формата на академични есета. Въпреки че много обичах да пиша есета и се справях супер, ми се искаше да имаме повече възможности за групова и практическа работа.
Освен това, моят курс беше доста голям – бяхме около 160 човека, което означаваше, че не се познаваме толкова добре с професорите и те нямаше как да ни обръщат индивидуално внимание. Лично аз предпочитам тясно сътрудничество и малки екипи и точно затова сега работя в съвсем малка организация и се чувствам съвсем на място. Всъщност може би точно университетът ми е помогнал да стигна до този извод за себе си.
Има ли други международни студенти?
Brunel много се гордее с факта, че има студенти от 150 държави. Честно казано, за мен точно това разнообразие е една от основните причини, заради които си заслужава да учиш в чужбина, а Лондон е перфектното място, ако искаш да се потопиш в международна атмосфера.
По принцип в чужбина като че ли хората винаги си стоят на групички със себеподобните си. Затова имаше и общество (society) за почти всяка националност, за която можеш да се сетиш (българите бяхме около 40). Но когато живееш в кампус, постоянно имаш поводи да общуваш с най-различни хора, което е супер интересно и обогатяващо! Преживяванията варират от ядене на карибски десерти и пиене на бразилски коктейли, през истории за казармата в Сингапур, до изпълнение на индийски ритуали и отвъд.
Какъв е студентският живот във Великобритания?
Според стереотипа, той се състои най-вече от полуготови спагети и енергийни напитки. В действителност… има и още няколко неща. През първата година на бакалавъра самото учене е малка част от цялото преживяване в университета. Както вече споменах, има страшно много общества и занимания, с които можеш да се захванеш и особено ако попаднеш в университет с кампус, постоянно нещо се случва и определено няма да ти е скучно. Един голям международен университет е като умалена версия на целия свят – можеш да си представиш.
По-нататък, втората и третата година, започва голямото учене и осъзнаваш колко всъщност уредено е всичко за студентите във Великобритания. Имаш личен ментор в университета и освен това получаваш съдействие при търсене на квартира (ако ще живееш извън кампуса), безплатна академична помощ, психологическо консултиране и всякакви други развиващи неща. Социалният аспект е много важен за университетите, може би точно защото имат студенти от всички краища на света и знаят, че да се преместиш в нова държава не е лесно.
Какви са културните различия между България и Великобритания?
Ще дам конкретни примери, които са ми направили впечатление. Първото, което забелязах, е че хората не обичат да се здрависват като се запознават или да се гледат в очите. “You alright?” не е въпрос, а начин да кажеш здрасти, а отговорът е “You alright?” Извиняват се когато кихнат, а и въобще за всичко. Постоянно. По много пъти. Още повече благодарят. Още повече казват “моля”. Каквото и да става, говорят любезно и никога не показват директно, че са недоволни. Много рядко готвят, като предпочитат да ядат готова храна или в ресторанти. Експерти са в реденето на опашка – винаги, за всичко.
Какви са бяха месечни разходи като студент?
Животът в Лондон е изключително скъп, дори в сравнение с другите градове във Великобритания. Говорим за наем между 800 и 1000 паунда месечно, карта за метрото около 120 паунда на месец, бирата в пъб-а (английските кръчми, където всички излизат), 5 паунда.
Цените на общежитията и студентските квартири обаче са доста по-ниски от стандартните наеми – между 400 и 600 паунда. За храна и ежедневни разходи се справяхме с по 300-400 паунда месечно. Не ни се налагаше да пътуваме, защото всичко беше на едно място, затова нямахме карти за градски транспорт и всяко ходене до централен Лондон ни излизаше по десетина паунда.
Лично аз имах късмет, че в Uxbridge почти всичко е ориентирано към “бедните студенти” и съответно има всякакви оферти и отстъпки. И все пак, първите няколко месеца постоянно обръщах всички цени от паундове в лева наум, а това си беше леко травмиращо. Идеята да дам 5 лева за един хляб изобщо не ми харесваше, затова набързо спрях да преобръщам и вече не бяха 5 лева, а само 2 паунда. 🙂
Възможно ли е намирането на студентска работа по време на ученето?
Разбира се, голяма част от студентите работят, за да се издържат. Докато при повечето европейски държави езикът може да се окаже проблем, тук положителното е, че ще те вземат почти навсякъде, защото със сигурност говориш английски. Нямаш нужда от разрешително за работа, само трябва да отидеш да си изкараш National Insurance Number, което е техният еквивалент на ЕГН и начина да следят осигуровки, данъци и т.н.
Лесно можеш да си намериш работа в самия университет – има си портал, на който рекламират свободни позиции и повечето от тях са с доста гъвкаво работно време. Аз например работех в нещо като кол център само вечерите от 6 до 9. Задачата ни беше да звъним на вече завършилите студенти и да ги питаме разни неща за университета и какво правят в момента. Много хора работеха към студентския съюз, например по организацията на различни събития и отворени дни. Освен това, голяма част работеха в самото градче, най-вече по кафетата, магазинчетата и ресторантите.
Каква е реализацията след завършването на твоята програма?
“Психологията е приложима в страшно много сфери”. Твърдение, което чуваш от самото начало и е абсолютно вярно, но и малко подвеждащо. Много е важно да знаеш, че за разлика от бизнес науките, или пък по-практически насочените специалности, студентите по психология почти винаги карат неплатени стажове, а в същото време, без стажовете си за никъде. Освен това, понеже е толкова обширна дисциплина с много направления, бакалавърът по психология е по-скоро въведение във всички части на психологията, но сам по себе си не е достатъчен, за да работиш като психолог.
Винаги е нужна допълнителна квалификация (обикновено магистърска степен) с която вече се профилираш и придобиваш конкретни компетенции. Това може да е клинична психология, където ще изучаваш различни методи за диагностициране и работа с хора с психологически проблеми. Друг много популярен вариант е организационна (или трудова, или бизнес) психология, където ще се научиш да разбираш човешкото поведение в работен контекст и ще можеш да консултираш големи организации в сферата на човешките ресурси.
Ако пък искаш да се занимаваш с научна дейност, можеш да си изследовател в социалната или когнитивната психология например. Там ще тестваш хипотези като провеждаш експерименти и ще пишеш научни трудове, които ще публикуваш в научни списания. Списъкът с потенциални професии продължава със здравен психолог, спортен психолог, психометрик, специалист по детско развитие, експерт по потребителско поведение и какво ли още не. Така че реализация определено има, но със сигурност не е толкова просто като да завършиш бакалавър и веднага да си намериш интересна и добре платена работа – ще трябва да се потрудиш повечко. 🙂
Имаш ли някакви препоръки към българските кандидат-студенти, които планират да учат в чужбина?
Направил си страхотен избор! Според мен да заминеш да учиш в чужбина е най-доброто решение, което един млад човек може да вземе за себе си. Предстои ти едно огромно приключение, в което ще преживееш толкова много нови неща и ще научиш толкова за себе си и за света. Не винаги ще е лесно и това е окей. При мен определено имаше много трудни моменти, но сега когато вече завършил студент си давам сметка колко много ми е дало ученето в чужбина и как ме е обогатило. Затова мога да говоря само с добро за преживяването си и да го препоръчвам с две ръце на всеки.
За да си вземеш максимума от всичко, което ще ти се случи в следващите няколко години, бих те посъветвала само три неща: информирай се предварително, но замини с отворен ум и без конкретни очаквания (супер важно!); бъди проактивен и любопитен, нарочно излизай извън зоната си на комфорт – това ще те отведе далеч; и приемай всяка възможност, която се изпречи на пътя ти, защото най-хубавите неща идват от най-неочакваните места!
Хареса ли ти това интервю? Може да получиш кариерна консултация от Мартина, използвайки услугите на NEXTSTEP.BG, да се свържеш с нея на имейл mtoneva@hestiabg.com, както и в Linkedin.
Ако ти си студент в чужбина и искаш да разкажеш твоята история на български кандидат-студенти, не се колебай да се свържеш със Study Buddy.