Какво е да си български студент в университет в Русия? 12 юни 2019 (Обновена: 13 август 2024) 10 мин. четене Сподели във Facebook Сподели в LinkedIn Сподели в X Историята на Крис Започваме нова рубрика – интервюта и разкази на успели български студенти в чужбина, които ще ти разкажат за техните преживявания по време на обучението си в чужбина. Втората история, която споделяме в тази рубрика е на Кристиан Бангеев, който завърши Высшая Школа Экономики/Higher School of Economics в Москва, Русия, един от най-добрите университети за изучаване на икономически науки в Източна Европа и Евразия. Разкажи ни малко за себе си – как се казваш, какво си учил и с какво се занимаваш в момента? Казвам се Крис. Завършил съм бакалавър във факултета по математика и информатика в Софийския Университет, специалност Софтуерно Инженерство. След като завърших не знаех какво да правя и накъде да поема в живота си. В този момент работех за една фирма, която тъкмо отваряше на руския пазар и всички бяха много въодушевени. Реших да потърся повечко информация за Русия, тъй като до този момент единственото, което бях чувал бе от медиите (както всички знаем, то не е много положително). Осъзнах, че от моите връстници никой не говори руски, още по-малко да е учил в Русия и сметнах, че обучението ми там би ми дало голямо предимство, когато се завърна в България. Впоследствие така и се получи и в момента работя като мениджър продажби в българска ИТ компания и отговарям предимно за рускоговорящите страни (Полша, Латвия, Молдова, Казахстан, Узбекистан и т.н.). В Москва изкарах една нулева подготвителна година със засилено изучаване на езика в Руския Университет на Дружбата на Народите (РУДН), след което бях приет във Висша Школа по Икономика (Higher School of Economics) и за 2 години завърших магистърската програма по Дигитален Бизнес. Как избра университета и програмата, в която учи? Още докато учих в Софийския разбрах, че не искам да се занимавам директно с програмиране, а по-скоро се интересувах от бизнеса и търговията. В програмата ни имаше курс по eлектронен бизнес и много ми хареса материята. Още тогава ми се загнезди идеята да изкарам магистратура в сферата. Бях изпуснал вече сроковете за кандидатстване за държавна стипендия на Россотрудничество, затова проучих водещите университети в Русия дали не предлагат собствени стипендии. Така открих Национален Изследователски Университет – Висша Школа по Икономика, който в онзи момент (2012г) предлагаше 5 стипендии за чужденци извън ОНД (иначе казано извън бившия СССР). Тогава все още не осъзнавах в какъв топ университет ще попадна. Разкажи ни малко за живота в Москва, какво е да си студент в този огромен мегаполис? За Москва мога да говоря надълго и нашироко. Имам самочувствие, че съм пътувал доста, но по-красив град така и не видях. Дори преди няколко месеца мой приятел, голям франкофон, живеещ и учещ в Париж се върна от екскурзия в Москва и ми сподели, че се е почувствал сякаш досега е живял на село. Общо взето в града има всичко, за което човек може да си помисли и от което има нужда. Огромни прекрасни паркове и спортни съоръжения, уникално красив център и невероятна история, евтин градски транспорт, всякакъв вид международни събития – концерти, форуми, състезания и т.н. Разбира се, зимата е доста дълга и леко депресираща, но и тя си има своя чар. Кофти е, че денят е доста късичък и в продължение на около 6 месеца навсякъде има сняг, но самият студ не е проблем, тъй като климатът е сух. В София например, влажността е висока и ти е студено дори през дрехите, докато в Москва при минус 25-30 няма никакъв проблем, стига да си покрил всяка част от тялото си. Част от големите паркове биват специално заледени и се получават много красиви ледени пързалки. Други паркове се използват за ски-бягане/ходене. Почти във всеки квартал има безплатна ледена пързалка. В края на април ситуацията се променя. В рамките на 2-3 седмици всичко се раззеленява и разцъфва. До 9-ти май, Денят на Победата (руския национален празник) всяка градинка е засадена с цветя, всяка ограда и бордюр са пребоядисани, дори и в най-крайните квартали (а има квартали на 25-30км от центъра). Просто настъпва неповторима атмосфера в целия град. Градският транспорт е добре организиран, но поради големите разстояния се пътува доста. Метрото е най-голямото и подредено, което съм виждал и въпреки това в час-пик е претъпкано. Централните метростанции са живи произведения на изкуството и гидове организират специални екскурзии за разглеждането им. За разлика от Париж и Рим например, всички метростанции лъщят от чистота и във всяка една от тях има дежурни полицаи. Като цяло градът е доста сигурен. За 4 години единствените ми проблеми са били бюрократични (справки, мед.изследвания и т.н.) – неща, на които българите сме свикнали. Как премина кандидатстването ти, трудно ли беше да бъдеш приет? Както вече споменах, през 2012 изпуснах сроковете за кандидатстване за стипендията на Россотрудничество, затова се насочих към стипендия в Висша Школа по Икономика. Подадох необходимите документи (попълнена анкета, диплома и т.н.) и си избрах специалност, която се преподаваше на руски език. Моментално се записах на ускорен езиков курс в една от школите в София, тъй като дотогава не знаех грам руски. Бързо започнах да разбирам, но все още ми липсваше практиката. Междувремено ме одобриха от университета и пожелаха да направим интервю по скайп. На интервюто не се представих добре и ми препоръчаха да подобря знанията си по руски и догодина пак да пробвам. Вече бях с нагласата, че искам да замина, затова намерих организацията RACUS, която указва подкрепа на студенти искащи да учат в Русия. С тяхна помощ постъпих в РУДН, в подготвителен факултет с цел аклиматизация и изучаване на езика и терминологията. Тази така наречена нулева година направи преходът значително по-лесен, но въпреки това смятам, че една предварителна езикова подготовка в България щеше да ми позволи директно да постъпя в учебна година, тъй като езиците са доста сходни. Като пример мога да дам редица азиатски студенти, за които езикът беше ужасно труден и им се налагаше да учат в подготвителния факултет по 2 години. На следващата година във Висшата Школата по Икономика вече отпускаха 40 стипендии за студенти извън ОНД. Отново кандидатствах, вече с доста по-добър език и повече самочувствие. Интервюто този път беше на живо и продължи около 10 мин преди да вземат решение, че ми отпускат стипендията. Разкажи ни повече за стипендията, която си взимал от университета. Обучението ми в университета беше абсолютно безплатно, осигуриха ми и общежитие, за което плащах символична сума от около 5лв на месец. Имаше и финансова стипендия за успех, но и тя беше символична от порядъка на 50-60лв. Картата за градския транспорт на студенти също беше много достъпна. Във факултетите имаше столова на нормални цени. Общо взето всичко с изключение на джобните разходи беше подсигурено. Кое ти хареса най-много в университета? Висшата Школа по Икономика е изключително модерен университет със страхотна база и техника. Създаден е по западен модел и държи много високо ниво, като е в челните позиции сред руските университети. Обучението беше разделено на квартали, т.е. 4 семестъра и 4 сесии в рамките на 1 год. РУДН е пълен с чужденци от цял свят. В него може да опознаеш хора от всякакви националности и култури. Не малка част от политиците и лидерите в Африка и Латинска Америка за последните 50-ина години са завършили именно този университет. Като цяло и от двата университета добих контакти буквално по цял свят. Във ВШИ идваха американци, канадци, французи, немци и много други чужденци по програмата Еразъм. Чужденците се настаняват в ново общежитие в спокоен квартал, на 2-3 спирки с метрото до центъра. Има ли нещо, което не ти допадна? Може би най-странното бяха именно общежитията. В РУДН живеехме 3-4 души в малка стая на двуетажни легла. Във ВШИ пък баните и тоалетните бяха на етажа, т.е. на всеки етаж имаше мъжка баня с 4 душа и мъжки тоалетни и съответно такива дамски. На пръв поглед звучи страшно, но пък нямах никакви проблеми да свикна и до ден днешен поддържам много близък контакт със съквартирантите ми, с които сме били като братя в тези полеви условия. Дори се засичаме при пътуванията си и с радост изпиваме по някоя бира опреснявайки спомените си от студентския живот. Има ли други международни студенти? Както споменах РУДН е пълен предимно с чужденци. Във ВШИ бяха основно по Еразъм, макар че в моят курс се оказах с едно момче, чийто баща беше българин, а майката рускиня (нещо доста обичайно). Като цяло в Москва е пълно с чуждестранни студенти. Веднъж попаднах на парти на сръбски студенти в огромен мексикански ресторант. Бяха го наели целия и вътре имаше сигурно 200-300 сърби. Какъв е студентският живот в Русия? Нищо не липсва на студентите. Има модерна база за обучение и много ерудирани преподаватели с огромни практически знания. Лекции изнасяха изпълнителни директори на известни руски и международни компании. Пълно е със спортни съоръжения предоставящи възможности дори в дългите зимни месеци. Има и всякакви забавления, дори лятото плажуват около езера и реки извън Москва. Нощният живот е скъп, но и доста разнообразен. Звезди от цял свят изнасяха концерти и представления. Какви са културните различия между България и Русия? Културните различия никак не са големи. Славянски народи сме и доста си приличаме. Руснаците са много топли и гостоприемни. Обичат България и ни смятат за техни братя, така че навсякъде са ми помагали и са се отнасяли много мило и дружелюбно. Младите говорят перфектно английски. Бюрокрацията по държавните учреждения прилича много на българската. Нещо много интересно като различия е липсата на здрависване с жените. Събрали сте се компания и идва някое момче. Задължително минава да се здрависа с всички останали момчета, но не и с момичетата. Най-много само да се поздравят или прегърнат, ако са по-близки. Като цяло основно различие между нас и тях е отношението между мъжа и жената. Така и не стигнах до извод кое е по-добро. Друга разлика е, че не са толкова дребнави, колкото българите. Може би поради по-добрите си финансови възможности. Какви бяха твоите месечни разходи? За последните 4-5 години рублата поевтиня двойно и от най-скъпият град, Москва се превърна в нормално място за живеене. Общо взето цените в магазините са съпоставими с тези в България, дори повечето неща са с по-ниски цени. Говоря за дрехи, храни, техника. Почти на всяка метростанция има огромни молове. По кварталите са разпръснати хранителни магазини от големите вериги. Скъпи са повечето видове услуги и забавления. Имам предвид наеми, ресторанти, кафенета, дискотеки и услугите от рода на ремонти, банкови, адвокатски и нотариални услуги и т.н. Разходите много зависят от начина на живот. На мен лично 500лв ми стигаха при положение, че всичко останало го покриваше университета. Възможно ли е намирането на студентска работа по време на ученето? Проблемът с работата в Русия е, че е необходима работна виза. Има варианти за работа в Българското Посолство и в консулската служба, където се наемат български граждани. Също така има голям център на българската промишленост, където работят български фирми. Друг вариант за работа са неплатени стажове, за които и университетът може да помогне. Например една приятелка, българка, изкара стаж в ЮНЕСКО за около половин година. Аз успях да си намеря студентска работа без договор към една руска фирма. Паралелно с приятелката ми оказвахме помощ при издаване на визи, т.е. подготовка на документи, подаването и приемането им и т.н. Общо взето има варианти за докарване на доходи, стига човек да е достатъчно заинтересован. Каква е реализацията след завършването на твоята програма? След като завърших, останах още 1 година да поработя преди да се прибера в България. Честно казано има недостиг на млади хора с опит в работата с Русия и с добро владеене на езика. Руснаците колкото и да приличат на нас в личен план, толкова и се различават в работен, така че опитът натрупан в Москва ми помогна много бързо да си намеря работа, която ме удовлетворява. Като цяло заради близостта на народите ни и езика доста руснаци инвестират в България и отварят клонове на фирмите си за ЕС имено тук. А и нека не забравяме, че Русия е от топ икономиките и огромен пазар, който е интересен за всяка една международна фирма. Имаш ли някакви препоръки към българските кандидат-студенти, които планират да учат в чужбина? Препоръката е да заминат с отворено съзнание, да оставят всякакви стереотипи назад и да попиват знания и опит, защото това ще им помогне при завръщането им в България да са с няколко крачки пред останалите. Напоследък забелязвам, че голяма част от познатите ми се завръщат в България вече като специалисти в областите си и успяват да се устроят доста добре на родна почва. Иначе казано – не се плашете, просто се подгответе и дерзайте! Хареса ли ти това интервю? Можеш да се свържеш с Крис през неговия Linkedin профил или пък да зададеш въпрос за обучението и живота в Русия през неговия Facebook профил. Ако ти си студент в чужбина и искаш да разкажеш твоята история на български кандидат-студенти, не се колебай да се свържеш със Study Buddy.