Колко важни са класациите за най-добри университети в света? март 7, 2019 – Posted in: Блог, Кандидатстване, Кариера, Новини, Университети – Tags: , , ,

Твоите приятели и съученици само и говорят за това кой университет на кое място е в световните класации, образователните агенти постоянно те заливат с информация за това, че техните университети са най-добрите, а от трети места чуваш други твърдения … Чустваш се объркан, което е съвсем нормално състояние при количеството информация, която съществува в днешния свят.

Съществуват национални и световни класации. Националните са тези, които оценяват висши учебни заведения в рамките на дадена страна или регион, а световните са тези, които оценяват всички световни университети. В света има около 40 000 институции за висше образование. Може да си представиш колко е престижно за един университет да попадне в топ 500, а това той да е в топ 100 е изключително постижение. В топ 100 са само най-елитните 5% от всички световни университети.

Има няколко световни класации, които правят глобална оценка на всички университети.

  • Първата световна университетска класации е ARWU или Шанхайската Класация. Тя оценява университетите на база това колко от възпитаниците са получили Нобелова Награда и други престижни научни награди, колко публикации имат учените от даден университет във висококвалифицирани научни издания, колко често се цитират трудове от въпросен университет в други научни трудове. Както виждаш, тази класация следи строго научните проявления на университетите и затова, освен ако не преследваш научна кариера, не разчитай на данните само от нея.
  • QS World University Ranking е друга класация, която често се цитира ако някой иска да се похвали, че университетът му е престижен. В нея освен академичните постижения се има предвид и репутацията на даден университет сред работодатели (около 10% от оценката), количеството международни студенти и преподаватели (около 10% също), но все пак основната част от оценката се формира от академичните проявления на даден университет (около 40%). Един от минусите на тази класация е също самата и репутация и това, че методите, по които се формират класациите не са съвсем прозрачни. Има и доста противоречиви мнения за това как университетите попадат в нея, затова също не е препоръчително да се водиш само и единствено от нея.
  • Times Higher Education или THE – може би най-ясната и прозрачна класация от всички, методите и са одобрени от редица специалисти. Тя също оценява университетите не само от академична гледна точка, но и от страна на работодателите и реализацията на кадрите. Един от плюсовете и е че освен основната класация за най-добрите световни университети, съществуват и много други видове класации например класирания на университети по сфери: икономика, право, социални науки и други, world reputation ranking, където се оценява строго репутацията на даден университет, teaching ranking, където се оценява само преподаването или пък класирания на университети по региони – Америка, Европа, Евразия. По този начин може да видиш, че университета, който си харесал може да е по-назад в основната класация, но пък за сферата, в която искаш да учиш, примерно право, е по-напред. Това е по-важно за теб, защото означава, че ще получиш възможно най-доброто образование в сферата, в която искаш да се развиваш.

Това са трите основни класации, които често се имат предвид под „класации на най-добрите университети“. Често можеш да чуеш спорове за това дали е правилно или неправилно да се оповаваш на тях в избора си на място за учене. Категоричен отговор няма, но Study Buddy може да те посъветва следното – осведомявай се и преглеждай класации за университети, но не позволявай на класациите да влият на крайния ти избор. Защо? Защото не винаги тези ранкинги отразяват пълната картина. Няколко ситуации, в които тези класирания не са толкова важни:

  • Един от критериите са по-добро класиране на университет са публикациите в международни престижни издания и цитирането на научни трудове. Има се предвид издания на английски език и цитирания на английски език. Което изключва една огромна част от всичките научни трудове в целия свят, които не са на английски език. Например, много университетите в Русия също предлагат много добро световно обучение, но са по-назад в тези класации, защото повечето трудове, които се публикуват не са на английски език. Съвсем обяснимо е тогава, защо САЩ и Великобритания имат най-много университети в топ 100 – те просто публикуват научни материали на родния си език и по този начин леко изкривяват представите на обикновените студенти за това кои университети са добри и кои не.
  • Понякога може да се наблюдава много сериозна промяна в класиране на даден университет. Например, University of Geneva изведнъж започна да фигурира в топ 100 някъде около 2005 година. Подобни колебания и измествания с много позиции назад или напред, без да има някакво категорично обяснение за това, са доста подозрителни и говорят за това, че методите на даден рейтинг не са напълно обективни.

Всяка страна си има и собствени оценяващи органи за университетите. Например, в Холандия съществува рейтингът Keuzegids, който излиза веднъж годишно, в Германия класациите правят медиите Spiegel и Fokus, а в Русия много осведомяващ е сайтът Vuzoteka.

Наистина най-добрият подход в избора ти на университет не бива да са само университетски класации (не и само една единствена). Има и много други важни неща, които могат да допринесат за това да си сигурен, че си направил най-добрия избор. Климат, среда, култура, разстояние от дома, възможности за извънкласни дейности, стажове, характер на местното население – всички тези фактори са не по-малко маловажни и са пряко свързани с това дали ще ти хареса и ще успееш да се интегрираш на дадено място. Например, ако избереш да учиш в Испания защото ти харесва да си на топло и испанците ти изглеждат като симпатични хора, то ако не внимаваш къде отиваш, можеш да останеш разочарован от образованието, което получаваш. Ако пък отидеш да учиш във Великобритания само заради това, че университетът ти е номер едно, но иначе не ти харесва средатата, климата, не можеш да създадеш връзки и приятелства с местните, то отново ще се чустваш разочарован и не на място. Затова избирайки университет, трябва да си сигурен че отговоря на всички критерии, а не само да присъства в международните класации.

Study Buddy  може да ти даде насоки и да ти помогне да си избереш най-подходящата страна и университет. Избери някой от пакетите за кандидатстване в чужбина или пък се възползвай от безплатна първоначална консултация ако все още си в период на чуденка 🙂

Автор: Марика Василева

« Как работи Study Buddy?
Практически наръчник на кандидат-студента в Австрия за 2019 »